Достопочтеното шимпанзе

„Кинг грубо я изтегли от шкафа и отново я постави на мястото ѝ. Той все още имаше желание и можеше да я принуди за втори път, ако тя не беше реагирала с навременния си отказ. Имаше още нещо, което объркваше очакванията ѝ повече от ниския ръст на Кинг: той не миришеше като мъжът, когото бе мечтала. Защото всъщност не беше истински мъж. Тя го осъзнаваше, въпреки че все още не знаеше какво точно представлява той. Но независимо какъв беше този завоевател — звяр или човек, познат или непознат — днес щеше да стане министър-председател, реши тя докато оправяше косата и грима си и се подготвяше с роклята си; а тя самата винаги до него щеше да бъде неговата незаменима довереничка."