Мултикултурализмът между толерантността и признанието

Тази книга представлява резултат от изследване, вдъхновено от разочароващите ефекти на публичните политики за малцинствата в страните с развита демокрация през последните години. В някои случаи, като във Франция, тези инициативи имат ясна асимилационна насока, при която културните различия се пренебрегват в името на националното единство. Въпреки усилията обаче целта не е постигната – доказателство за това са честите протести на младежи имигранти. На други места, например в Холандия, интеграцията на малцинствата се осъществява (или поне до скоро беше така) чрез подобряване на отношенията между различни културни групи. Това обаче не предотврати възхода на религиозния екстремизъм и дори доведе до убийства на интелектуалци, които посмели да предизвикат чувствата на определени верски общности със своите действия. Някои държави гарантират правата на малцинствата чрез квоти в политическите структури; резултатът там е бързо оформяне на самодоволни и корумпирани елити сред малцинствата без реално подобрение в положението с правата na хората, които те трябва да защитават. На други места смесването между културни различия и властови отношения е забранено по конституция, което създава недоволство както сред малцинствените общности, така и среди защитниците на правото - според тях това означава двоен стандарт към различните социални групи.

Какво стои зад тези проблематики свързани с политиките за малцинствата? Дали сме свидетели само на един продължителен процес "опипване" за намиране оптимален баланс между интересите na мнозинството и тези na малцинствата чрез метод "проба-грешка", което предполага надежда за бъдещи успехи? Или пък търсенията ни водят към принципно погрешна посока?