Краткият следобед на един дълъг ден

Причината за написването на този роман произтича от усещането за постоянен недостиг на време. Откакто се помня, винаги съм имал проблеми с управлението на времето. То е безвъзвратен ресурс, който лети неумолимо. И нищо не може да бъде направено по въпроса - миналото не може да бъде изживяно отново. Може би можем да го повторим в определени аспекти, но истинското му преживяване остава зад нас.

Скоро ми се наложи да си припомня събития от началото на 90-те години и те изглеждаха толкова близки – сякаш бяха вчерашни. Спомням си Кръглата маса през 1990 г., а между тридесетгодишния ми юбилей, който ясно помня, и почти наскоро отбелязаната петдесетгодишнина лежи един "сън", изпълнен с важни моменти, които сякаш са преминали в мигновение. Периодът от 1985 до 2006 година мина като сън – беше така натоварен със случвания, които преди това бяха немислими и прехвърчаха покрай мен преди дори да осъзная какво става; аз участвах активно в тях и трябваше да бъда информиран.

С романа си поставям две основни цели:
Първата е чрез образите на няколко персонажа да представя какво се случило с моето поколение между 1986 и 1995 г., години оставили траен отпечатък върху човешките съдби. Този период заслужава внимание именно през личните истории на хората; защото литературните герои без драматични обрати нямат място в романа. Събитията повлияха различно на нашите животи - донесли радост или пропуснати шансове, а понякога даже разочарование за други. Не познавам достатъчно представители на обществото ни, затова избрах четири героя с драматично променящи се съдби през посочения период; смятам ги за характерни фигури сред младите образовани хора с амбиции и желание за промени в България.

Втората цел е чрез този роман да провокирам размисли у младите относно времето – то лети като миг във човешкия живот. Когато сме млади всичко изглежда бавно и животът предлага множество възможности; често мислим че имаме много време дори за прахосване. Но важното е осъзнаването, че животът ни не представлява непрекъсната линия, а поредица от значими моменти — както исторически така и личностни — които впоследствие оценяваме по различен начин при равносметка.
Романът разглежда девет такива ключови момента в живота на четирима души през десетилетие; всеки индивидуален опит обаче е уникален—изграден е не само от големите събития около нас , но най-вече от малките интимности или житейски перипети . Те блестят под светлината auf времето при анализа na това , което наричаме „моят личен живот“ , възприемайки изминалите десетилетия .
Веселин Благоев