Емил Димитров

"Публиката беше тази, която ме създаде.
Тя направи избора си и ме превърна в звезда.
ЕМИЛ

Той изпълняваше своите песни.
Слушахме ги от старинните ни грамофони или пък някой подсвиркваше мелодията зад ъгъла – нашият сигнал.
Страдахме за тъжния Арлекин.
Търсехме малката весела Мариана с шапка, украсена с перце, или се сбогувахме с нашата Мария...
Той заяви на нас и на света, че всички моряци са бели чайки.
Винаги треперехме при неговото признание за България.
Той пееше своите композиции,
а ние се стараехме да ги запомним без грешка.
Хората притежаващи неговите плочи и стари грамофони бяха наши идоли.
Онези, които се връщаха от концертите му, изглеждаха преобразени. И веднага започваха да плануват кога ще посетят следващото му представление.
През ежедневието минавахме - млади и стари, щастливи и намръщени; различни един от друг, но песните му винаги достигали до нас, носейки магията на любовта и красотата, разделението и радостта,
усмивките и сълзите.
Даваха ни магия чрез невероятния му глас и новата музика. Отваряха врати към приказен свят, където любовта е вечна и всеки може да намери място – светът е твой и те очаква там.
Песните му още ни казвали: ако имаш сърце - не можеш да избегнеш горещината на любовта. След като чухме песните му се прибирахме по домовете си - малко променени и вдъхновени от надежди за утрешния ден.

В големите речници думата "магия" няма точно определение. Вместо това срещаме термина "Магьосник": фокусник или вълшебник със свръхестествени способности.

Днес той липсва физически,
но оставил е хиляди афиши, множество грамофонни плочи
и милиони хора не говорят за него в минало време,
защото знаят: той присъства тук завинаги.
Няма сила способна да унищожи магията на песента изпята от Емил."