Бели облаци: От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку

"ПЕСЕН ЗА БЕЛИТЕ ОБЛАЦИ
В небето се разстилат бели облаци, които произлизат от хълмовете и върховете. Истината – вечна и далечна – присъства сред планините и реките. Открий безсмъртието в себе си; един ден отново ще се срещнем тук.

*Шестостишие е намерено в текст, чийто запис с малки знаци на бамбукови дъски бил открит през 281 г., когато се отворила гробница от началото на III век пр.н.е. Сега съществуващият препис под името "Животопис на Сина на Небесата Ми" (Му тиен-дзъ дкуан) описва пътешествията на древнокитайския владетел Му от династията Джоу, който управлявал през X век пр.н.е. На път за изворите на Жълтата река той навлязъл в Земята на безсмъртните - територии, свързвани с планини западно от страната - където край Нефритовото езеро (Яо-чъ) срещнал божествената Майка-повелителка на Запада (Си Ван-ми). Той пил вино с нея, а тя му изпяла тази песен."