Пиеси/ Теодора Димова

В драматургията съществува жанр, наречен "комедия на ситуациите", но при Теодора Димова можем да говорим за "мелодрама на ситуациите". Тук наблюдаваме конфликт между различни характери – те са трансформирани и желаят да бъдат едно, докато в действителност проявяват нещо съвсем различно пред останалите. От този конфликт произлиза един важен аспект: сблъсъкът между характерите и ситуации води до невъзможността за истински живот. В контекста на българската драматургия, Теодора Димова се отличава с това, че черпи вдъхновение от ежедневието не като динамично преживяване или активно съществуване, а по-скоро го представя като тихо и постепенно умиране. Нейните словесни изрази скриват смъртта на индивидите и техните характери. Конфликтът в пиесите ѝ е такъв, че героите изглежда се опитват да живеят; обаче колкото повече полагат усилия за живот, толкова по-близо са до смъртта. В тях липсват сцени с насилие или убийства, но има множество случаи на душевна и духовна загуба. Персонажите могат физически да изглеждат живи, но всъщност остават само плът без дълбочина... Вместо реални конфликти между хората в произведенията ѝ присъстват по-скоро концепции…
— Митко Новков