Слънчево огледало. Поезия

Книгата на Силвия Влахова носи заглавие "Слънчево огледало". То е двусъставно и ярко, отразявайки поетичността на текста. Но ако се задълбочим в същината, ще открием един драматичен, земен и тайнствен свят с благородство. Докато някои произведения разглеждат "непоносимата лекота на битието", за Влахова това представлява само отправна точка, от която започва пътешествието към "душата на Вселената" и дълбините на любовта – изследване в езотеричния свят, достъпен за малцина. Това знание е едновременно привлекателно и плашещо; то не притъпява сетивността й спрямо българските народопсихологически явления и социалните предизвикателства. Омерзението у една ранена, но силна жена я спасява от дребнавото самосъжаление.

"Тръгни си, за да можеш да се върнеш..." - този стих е категоричен и изпълнен с очакване; той изразява благородство и прощаване, отчаяние и мъдрост – чупливост и светлина. Подобно на книгата "Слънчево огледало" сама по себе си или като личност Силвия Влахова. - Пламен Киров