Бездна. Стихотворения

Това е пропастта на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките действия – както добри, така и лоши, величествени и унизителни. В тази поезия преобладават болката и драмата, произтичащи от дисхармонията в света около нас и от неспособността на човека да живее щастливо сред своите корени. Лиризмът в стихотворенията впечатлява с интимността на споделеното чувство и с уважението към свещения образ на майката, чийто лик се идентифицира с лицето на самотата. Оживената природа не служи единствено като фон; тя често заема централно място. Тя представлява храма, където лирическият герой търси и открива успокоение за разтревожената си душа. Но дори този вечен храм е заплашен и се разрушава от човешкия алчност и невежество. Поетът вярва, че спасението отново лежи в любовта. В творбата „Бездна” той представя тази вечна тема с лекота и чистота в изразяването, със звукова филигранност и дълбочина на преживяните чувства.