Хаос и ред или принципът на дозираната нестабилност

Преди 30-40 години един персонаж от филм сподели, че съществуват два вида учени - едните пробиват стени с главите си, а другите подреждат тухлите след тях. Като много млади хора и аз мечтаех да бъда революционер, но по-късно осъзнах, че научните революции най-често произтичат от преорганизацията на вече установеното. Пример за това е смяната на парадигмите. Приемствеността в знанието е основополагающа концепция в науката. Споменавам това, защото дори най-иновативните идеи се изграждат върху труда на предшествениците ни.

Когато навърших 60 години, започнах да размишлявам какво наследство оставям зад себе си чрез моите идеи и текстове. Теми имам разнообразни, но идеите ми са свързващият фактор между тях. Независимо дали разглеждам преживяванията на българина във времето и пространството или пиша за музика и култура или психични разстройства, винаги използвам сходни теоретично-методологически принципи – противоположности като време и пространство, ред и хаос, последователност и едновременност.

В настоящата книга съм включил както непубликувани материализирани изследвания и статии (както теоретични така експериментални), които представляват важна част от моя интелектуален път и интереси. Не съм добавял текстове с чисто дидактичен или тясно клиничен характер. Считам, че съвременната психиатрия има нужда предимно от широк поглед към света – такъв подход трябва да бъде междудисциплинарен. Убеден съм, че ограничаването до собствената сфера затруднява напредъка в познанието. Между различните области не стоят непреодолими бариери; вместо това има неизследвани територии. Винаги ме е привличало любопитството към тези пространства и в крайна сметка сякаш намерих своето място там. Понякога се връщам обратно през оградата само за да открия скоро наново скуката у дома; опитвам се обаче да взема някого със себе си при завръщането ми - макар задачата да не е лесна.

Текстовете напомнят деца – когато се появят на бял свят получават независим живот все повече сами по себе си; често осъзнаваме в даден момент как читатели възприемат произведенията по начин различен от нашия: виждат аспекти които сме пропуснали докато други остават незабелязани за тях което може би носи известна тъга , но предлага уникална стойност - текстовете обогатяват значението благодарение на интерпретациите им.
Георги Попов