Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът - житейски съдби

"Мълнии не удрят в храстите • Комунизмът – съдби на хората

Това издание е реализирано с помощта на програмата МАТRА - КАР, подкрепяна от Посолството на Нидерландия в София.
Даниела Колева, редакция и предговор
Ивайло Знеполски, научен ръководител
Интервюта: Александра Петрова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Дияна Желева, Иван Дионисиев, Калина Костадинова, Радостина Пенева, Славка Каракушева и Христина Гешова
Корица: Веселин Праматаров

СЪДЪРЖАНИЕ
Социализмът като житейска философия. Предговор

Интервюта с жители на село Бела речка:
Нито пари имахме, нито кураж
Не беше ми много удобно да си призная
Тежък живот на село - трудно мога да го похваля
Сигурност се получава само ако си лоялен към властта
Никога не съм оставала гладна или без дрехи
Каквато люлка ни е залюляла така ще продължи
Не помня ден през живота ми да съм отсъствал от работа
Преди много деца се раждаха и нямаше нитрати
В крайна сметка ние сме държавата
Работлив съм. Уважавам правилата
Беше почти невъзможно жена да бъде лидер
Чувствам се партиен член дълбоко в душата си
От Бела речка никой не може да ме отдели
И когато погледнеш назад няма как един ден живяла

Интервюта с жители на град Копривщица:
Но той носеше обида дълбоко в себе си
През нощите моите мечти са населени със сенки
От самолет до волска кола
Аз имах амбиции за знания докато те строяха
Трябваше чрез труда си да доказвам стойността си
В наши дни идеалите сякаш вече ги няма
За един живот успяхме само една къща да построим
По-добре човекът да работи отколкото просто седнал
Моят живот е като приказка; доволство изпитвам
Не бях спусната случайно
Рисковете при управлението бяха големи
Всичко приемахме за нормално

Интервюта с жители на град Русе:
Спомените ми тук са свързани и със загуба
За оцеляване понякога трябва мълчание
Хората рядко знаят какво означава любов
Липсваха сили за борба
Имам добри спомени; младостта премина там
Служихме под флага на неверни лозунги
Всичко ставаше след изключително пестене
През цялото време чувствувах себе си като агне сред глутница
Затова казвахте че всички сме равни – аз не вярвам
Отговорните работници бяха идеалисти
Нашият идеал бе над всичко
Партийната любов значеше братство."