Цветът на луната

Родена съм в Крит, в малко селце близо до Ханя. Баща ми беше учител, а майка ми - романтична натура, която обичаше да чете романи, да слуша музика и да събира цветя от полето. От баща си наследих уважението към хората, а майка ми ме насочи към света на мечтите и приказките. Всъщност основната грижа за мен пое баба ми – умна и смела жена, преживяла загубата на двама синове по време на Втората световна война и Гражданската война. Тя ме научи на най-важното – всеки ден да наблюдавам изгрева.

В нашия дом се случиха множество трагедии – смъртни случаи, затвори и бежанство. С други думи, преминахме през целия исторически период на нова Гърция и всичко това остави дълбоки следи върху нас.

Много скоро у мен се зароди усещане за бягство. Откогато помня себе си, постоянно търся изход... И винаги се връщам на едно място – в червената къща сред дърветата и цветята; дома на моето семейство!

Учих журналистика и работех като такъв няколко години. Един ден осъзнах: "Живей живота!" И точно това направих. В тази борба спечелих много неща, но също така загубих доста; такъв е животът!

Накрая литературата завладя сърцето ми. Започнах да пиша още в началните класове; първата ми творба бе любовно писмо до Бога. Истината е, че многократно опитвах да избягам от утъпкания път на изкуството - чувствах го като тежест върху раменете си; но не успях напълно.

На двайсет написах първата си книга "Червената къща". След нея последваха произведения като "Бора", "Цветът на Луната", "Скъсаната сламена шапка", "Аман-аман" и "Гаргите"...

Ако питате дали знам какво правя тук във този свят, ще ви кажа честно: Да! Моята задача е да посея ягоди върху купчина тор!
Алкиони Пападаки