Неясно като в огледало

Хенри Джеймс нарича произведенията на Шеридан льо Фану "перфектно четиво... за след полунощ." Льо Фану, известен в Дъблин през 19-ти век с прозвището "Невидимият принц" заради своите необичайни нощни навици, е дълбоко увлечен от окултното. Неговите творби черпят вдъхновение както от готическите традиции и ирландския фолклор, така и от социалния и политическия контекст на неговите съвременници англо-ирландци. Въпреки че включват неизразими ужаси, тези пет разказа се фокусират предимно върху преживяванията на преследваните герои, а не толкова върху техните тайнствени посетители.

Всяка новела изгражда уникална атмосфера на мистерия и несигурност относно реалността, представлявайки истински шедьовър в изследването на свръхестественото. Произведенията на Льо Фану са сред най-висококачествените примери в този жанр; те обаче също така служат като лични признания и отражение на обществените му тревоги. Огледалото в заглавието на сборника символизира нашата собствена по-тъмна природа.

Новелата "Кармила" вдъхновява по-късно Брам Стокър да напише своя класически роман "Дракула". Самата история за "Кармила" е адаптирана многократно за киното и всички версии постигат значителен успех.