Край река Пиедра седнах и заплаках / луксозно издание

Испански мисионер се озовал на остров, където срещнал трима жреци от ацтеките. Той ги попитал как се молят и един от тях му обяснил, че имат само една молитва: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас!" Мисионерът оценил молитвата, но й казал, че не е достатъчна за да достигнат до Бога. След това той им показал католическа молитва и продължил с мисията си.

Години по-късно, когато корабът му преминавал покрай същия остров при завръщането му в Испания, той забелязал жреците на брега и им помахал. Изведнъж те започнали да вървят по водата към него. Един от тях го призовал да повтори молитвата за Божието внимание, тъй като не можели да я запомнят. Мисионерът осъзнал чудото и заявил колко маловажна всъщност е била конкретната формулировка; важното било разбирането, че Бог говори на всички.

Тази история служи като основа за посланието в книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках". Често пренебрегваме необикновеното около нас – чудесата и знаците от Бога остават незабелязани защото вярваме единствено във фиксированите правила на религията. Но духовността живее там, където любовта присъства без условия.

Религиозните практики играят роля в общуването ни с Бога чрез опита на общността ни; все пак истинската духовност изразява себе си най-вече през любовта - а тя няма правила. Стремежът ни към контролиране или следване на стриктни указания може да бъде безсмислен; решаващо е сърцето.

Всички сме преживявали страдания заради любов - чувствали сме несправедливост или недостатъчност в отношенията си. Но именно тези болки са част от нашия растеж; колкото повече даваме от себе си чрез любовта, толкова повече напредваме духом.

Истинските последователи на Любовта преодоляват предразсъдъците сами по себе си — радват се искрено и приемат света такъв какъвто е без страхове относно загуба или провал.

„Край река Пиедра седнах и заплаках" акцентира именно върху важността на отдаването – героинята Пилар символизира конфликтите по пътя към собственото Аз. Духовното развитие идва с ежедневното проявление на любов дори сред трудности.

Както казва Томас Мертън: „Духовният живот е свързан с обичане“. Да обичаш означава не просто добродетелство или помощ — става въпрос за дълбоко свързване с друг човек посредством откритие неговата Божествена същност.
Нека плачът на Пилар вдъхновява стремежа ни към тази автентична връзка.
Паулу Коелю