Песен за човека

Цялата поезия на Вапцаров представлява глас на протест, несъгласие и отхвърляне на всякакви права върху Човека, които са присвоени от властта. Според поета, онази власт е несправедлива и безчовечна, която търгува с националните интереси и се страхува от тези, които протестират срещу нея. В този контекст силната антифашистка ангажираност и дейност на Вапцаров не е просто художествена изразителност на една чиста душа с високи морални принципи; тя е също така житейска позиция на човек, който поставя националните и духовни ценности над всичко друго. Той не може да си позволи компромис със собствената си съвест или с чувството за справедливост в своята епоха.

Никола Вапцаров предшества своите съвременници с цели петдесет години в развитието на множество новаторски идеи в българската поезия. Подобно на Ботев, Яворов и Гео Милев, той вижда далечното бъдеще. Неговата поезия е толкова дълбока и изпълнена с послания, че всяко следващо поколение ще открива нови стойности в нея, които ще му помогнат да осъзнае себе си и да намери смисъл за живота си напред. По тази причина Вапцаров принадлежи към редиците на онези български поети, които са не само велики творци но също така служат като нравствени ориентири за обществото ни.
Иван Гранитски