Книга Псалтир и българската поезия

Темата на това изследване е наличието на фрагменти от Книга Псалтир в поетичните творби на Петко Рачов Славейков, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов и Атанас Далчев. Тези автори са активни в различни периоди от българската литературна история, което улеснява наблюдението върху променящото се отношение на културата към православното християнство.

Псалтирът представлява свещен текст с божествен произход. Част от Стария Завет, той съдържа молитви изразени поетично и затова може да бъде считан за религиозна поезия. В действителност, най-древната форма на поезията е именно религиозната; така че древната еврейска поезия също попада в тази категория. Много предсказания на пророките също са представени в поетична форма – например тези в Книга Еклисиаст или Проповедника, както и Книга Песен на песните, Книга Йов и Соломоновите притчи.

Като Боговдъхновена книга с корени във формите познати още от древността, Псалтирът служи като обширен сборник с уникална ритмика и метрика. Чрез използването на паралелизъм, акростихове и други художествени средства той успешно изразява религиозното чувство и предоставя едно поетично преживяване за света около нас. Най-същественото е фактът, че чрез псалмите човешката душа комуникира със Създателя си; те не само че са произведения на литературата но също така изпълняват ролята на молитва.
Сава Сивриев