Разпръснати спомени

Животът не е ли просто дълга серия от размисли? Независимо дали го правим съзнателно или инстинктивно, в моменти на мъдрост и спокойствие, както и в периоди на страдание и дълбока тъга, ние постоянно се самоанализираме. В резултат неизменно достигаме до различни истини за себе си и за нашата човешка съдба до момента. Тези малки и големи осъзнавания относно изминалия ни път, човешкия ни жребий, радостите и ненавистите ни, надеждите ни и духовните ни стремежи всъщност представляват процеса на самопознание. Паралелно с това вървим по пътя към разбирането на безкрайния живот — неговите парадокси, загадки и пропасти, които винаги заплашват да погълнат нашето съществуване. Следователно равносметките – откровените признания, кратките монолози изпълнени с болка и спомени от тревожното наше съзнание – са едни от най-впечатляващите текстове. Такъв текст би бил значим единствено ако е написан искрено с моралната честност, която вдъхновява читателя; той не може да бъде друг освен важен и полезен.
Божидар Кунчев