Живот като строшено огледало

**Началото**
Живот, подобен на счупено огледало,
Парчета разпръснати по сивия паркет.
Минавам през хаоса от остатъци
От мечти, надежди и блянове.

С тях съставям призрачна мозайка,
Водя безброй битки с илюзии.
Те непрестанно идват, шайка след шайка,
Опитвайки се да измерят силата ми на разум.

Окачени са парчета кожа от нарязаните ръце,
Но болката е заглушена в собствения си вик.
Под небето стъпките ни оставят рани -
Разтваряме се в студения звезден блясък.

Безумен и непонятен, но упорит,
Превръщам дишането си в самоизпитание.
Изкачвам се по склона след Сизиф,
За да заема чуждото страдание...