Ролан Барт за Ролан Барт

Когато при наблюдаването на образа той придобие самостоятелност и стане източник на непосредствено удоволствие, това съзерцание вече не е свързано с размисъл за собственото "аз", дори и в мечтателен план. То е завладяно от органично видение, а не просто морфологични аспекти; обхващайки всички мои близки, тази серия от образи действа като медиум, който ме свързва с физическото ми "то". У мен възниква особен блян – елементи от него са зъбите, косата, носът и тънките крака в дълги чорапи, които нито принадлежат напълно на мен, нито на друг. В този миг чувствам тревога пред познатото; осъзнавам разпадането на субекта – онова, за което самият той не може да говори.

Така че снимките от детството и младостта ми представляват едновременно недискретни (разкривайки моето вътрешно тяло) и дискретни (без споменаване на "Аза"). Посредством моя семеен роман могат да се намерят само отделни изображения на предисторията на тялото - това тяло се насочва към труда и радостта от писането. Теоретичният смисъл тук е в ограничението: то разкрива как времето за разказа завършва с младостта на субекта; биография съществува единствено в непроизводителния живот. Когато започна да произвеждам или пиша, Текстът ме освобождава (слава Богу) от устойчивостта си като повествование. Текстът не може да разкаже нищо конкретно; той отвежда тялото ми далеч от представата за личността към безименен език – езика на народа или несубективизираната маса – макар начинът ми на писане все още да поставя дистанция между нас.
Ролан Барт