Утешението на философията

Най-известното, обсъждано и дълбочинно разглеждано произведение на Боеций е "За утешението на философията". То е написано в Павия, докато той чака да бъде изпълнена присъдата му. Под формата на диалог между Философията и затворника, потънал в депресивна летаргия, Боеций представя християнска интерпретация на съдбата като средство за Божието провидение. Това произведение оказва значително влияние върху средновековната и пост-средновековната философия, историография и литература. За да подкрепи своите тези, авторът въвежда важни концепции като "вечност" и "време", "активен срещу съзерцателен живот", както и "блаженство" и "страдание", предоставяйки определения с продължителна валидност. Други важни теми от Утешението включват въпросите относно божествената природа (как благо, битие и единство се свързват при Бога), познанието за Бог и човешкото знание изобщо; според Боеций то не е пасивно действие, а активният субект играе ключова роля в процеса на познание. Анализът на човешката свобода и нейното значение в петата книга на творбата също са изключително значими.