Демокрация и популизъм. Страх и омраза

Популизмът, в контекста на съвременната политика, е тясно свързан с концепцията за народа, в противовес на традиционния патриотизъм. Докато популизмът се основава на народностни чувства, патриотизмът не задължително изисква такава идентичност. Човек може да бъде патриот и космополит едновременно – особено в културен аспект. Обаче популистите обикновено демонстрират националистични нагласи. Патриотизмът е по-малко склонен към расизъм в сравнение с популизма; един истински патриот би приел човек от друга националност като част от общността си след дългогодишно познанство, докато популистите често гледат подозрително на тези извън тяхното „племе“.

Патриоти могат да бъдат както консерватори, така и либерали - въпреки че последните най-често имат конкретна форма на либерализъм. През ХХ век било трудно националистите да бъдат определяни като либерали.

Национализъм има дълбоки корени и изглежда естествен благодарение на трибалистките и расови връзки, но проблемът не се свежда само до потенциалната му антихуманност; той произтича от абстрактни представи за човешката природа. Любовта към собствената нация може да бъде естествена и егоцентрична, а не толкова великодушна или хуманна каквато е любовта към родината – тя често черпи вдъхновение от традициите и напомня любовта към семейството. Национализмът проявява егоизъм, защото истинската човешка любов трябва да бъде насочена навън – към другия.

Джон Лукач анализира различните политически системи и движения през ХХ век - демокрация, либерализъм, национализъм и др., предлагайки нов поглед върху историческото развитие и предизвиквайки стандартните разбирания за политическите явления. Неговата книга представлява обобщение на личния му опит през века и предлага провокативна перспектива относно нашето бъдеще.