Специфика на българското "дисиденство"

Доц. д-р Наталия Христова е преподавател по съвременна политическа история и история на модерната българска култура в Нов български университет. Тя е работила дълги години в Института по история към БАН, специализирайки се в секция "История на България след Втората световна война". Автор е на книгата "Власт и интелигенция. Българският скандал 'Солженицин' 1970-1974", както и на множество изследвания и статии за българското общество и култура през второто полувреме на ХХ век.

Нейното произведение "Специфика на българското 'дисидентство'" представлява предизвикателство не само за самата авторка, но и за специалистите по темата, а също така подтиква читателите да размислят. Книгата предлага нова перспектива върху явлението, често неправилно наричано "дисидентство", което авторката възприема като интелектуално противопоставяне, поведенческа норма или начин за влияние върху обществото - форма на нравствен избор.

Изследването не цели да пренапише историята според текущите тенденции; напротив – то има амбицията да разкрие обективно позициите и действията на българските интелектуалци по време на социализма. Чрез досега неизвестни документи се представят нови факти относно инкриминирани книги (като "Недостоверен случай" от Емил Манов, "Люти чушки" от Радой Ралин и Борис Димовски, "Лице" от Блага Димитрова) и филми ("Животът си тече тихо" от Христо Ганев и Бинка Желязкова, "Една жена на 33" от Боян Папазов).

Книгата анализира механизмите зад репресиите срещу тези, които са имали смелостта открито да оспорват наложените естетически and идеологически догми - включително Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев и Благой Димитров. Освен това тя съдържа приложения с емблематичното есе на Солженицин “Да не живеем в лъжа” , както και текста от чехословашката “Харта 77”, публикувани за първи път в България.