Въоръжението и снаряжението от българското средновековие /VII-XI век/

Без съмнение, развитието и появата на оръжията отразява тъмната страна на човешката природа. Въпреки това, е важно да се признае, че усъвършенстването им през вековете е вдъхновило творческите способности и въображението на хората.

Смятам, че представената монография може да бъде определена като необходима книга. Значително постижение в нея е систематизацията на известните находки от българското ранно средновековие чрез разработването на типология за различните видове оръжия и снаряжение. Предложената структура има потенциал да стане стандартна за всички автори, които в бъдеще ще публикуват подобни материали; именно в това виждам основния научно-приложен принос на труда. Монографията представлява сборник (корпус) относно българските оръжия и снаряжение от ранното средновековие. По своята структура и обем може да бъде сравнена с аналогични обобщаващи изследвания за съседни региони като Русия, Словакия и Полша. Така България става равноправен участник в международната научна дискусия.

Тази книга е резултат от столетно натрупване на археологически данни и има потенциала да служи дълго време като основен справочник. Освен това тя може да се разглежда като първи том от предстоящо изследване, което ще включва анализирането на оръжията от периода на Второто българско царство.
Ст. Нс.д.И.Н Рашо Рашев