Красиви и прокълнати

Той я наблюдаваше в продължение на няколко минути. Нещо вътре в него се пробуди, нещо, което не можеше да бъде обяснено нито с топлия следобеден въздух, нито с жизнената енергия на червения цвят. Все повече осъзнаваше колко красиво е момичето – и изведнъж му стана ясно: причината беше разстоянието между тях. То не представляваше рядкото и ценимо разстояние между душите, но все пак бе измеримо дори в метри. Между тях стояха есенният въздух, покривите и далечните гласове. И все пак, за кратък миг от времето, той изпита чувство на преклонение, по-скоро отколкото най-дълбоката целувка, която бе преживял досега.