За мъртвите или добро, или смешно

Очаквайте на 01.06.2015 г.

„Не си поставям задачата да ги съдя. Да съдиш означава да не разбираш, защото ако разбереш, няма как да осъждаш“, споделя Любен Дилов във втората част на този забавен паноптикум относно писателските и сексуално-тоталитарни нрави.

И двата текста са част от „ръкописите в чекмеджето“, които той е оставил след себе си при настъпването на промените през ноември 1989-а година. Те бяха публикувани в началото на 90-те години с изключително ограничени тиражи и затова почти не са познати на читателската аудитория. Издателство „Ентусиаст“ се стреми да ги представи във втория том от събраните произведения на Любен Дилов, докато споменът за годините от втората половина на ХХ век все още е свеж сред нашите съвременници. Макар че не претендират за значимост в литературната ни история, те представляват интересна и смешно-тъжна добавка към социалните нагласи от онова време. И ако по време на четене откриете частица от себе си сред историите за известни и непознати българи, моля ви - не се обиждайте. Припомняме един любим цитат от Дилов-баща: „Събудих звяра у мен. Оказа се похотлив заек…“

Любен Дилов – син