101 далматинци/ Златни детски книги

Доскоро в Лондон живеела млада двойка далматинци на име Понго и Мисис Понго. След сватбата, Мисис добавила името на Понго към своето, но повечето хора я наричали просто Мисис. Те се радвали на присъствието на младо човешко семейство – мистър и мисис Душкинг, които били мили, послушни и почти толкова умни колкото кучетата си. Далматинците разбирали много от лаене; например какво означава "Искам навън!", "Моля, вътре!" или "Хайде да излезем за разходка!". Когато не схващали нещо напълно, често успявали да се досетят чрез изразителен поглед или настойчива лапа.

Злобара Де Мон замисляла да направи палто от кожи на малките далматинци, което би подхождало на нейния черно-бял вид. Но тя попаднала на грижовните родители Понго и Мисис както и техните добродушни стопани – мистър и мисис Душкинг. След редица приключения те успели да надвият злото й намерение и освободили 99 малки далматинчета.

В романа са представени чудесните отношения между двете млади двойки – Душкинг от една страна и Понго с Миссис от друга. Чувствата им често съвпадат напълно вероятно защото са едно сплотено семейство. Загатната е идеята за обратното притежание: всъщност кучетата притежават хората, а не обратно, което води до множество комични ситуации. В книгата има безброй забавления, които ще предизвикат искрен смях у читателите.

Въпреки голямата заплаха пред семейството им, те обединяват усилия срещу Злобара и така романът утвърдил класическата идея за победа на доброто над злото. Компанията „Уолт Дисни” адаптира историята в анимационен филм с премиера на 25 януари 1961 г., който става десетия най-успешен филм през тази година и един от най-популярните през десетилетието.

По-късно последвали още четири анимационни версии – през 1969 г., 1979 г., 1985 г. и 1991 г.. Години след това била заснета игрална версия с Глен Клоуз в ролята на Злобара (Крюела).