Сцената е моят дом

Било ли е, или не?
През 1963 година стъпих в театъра... По-скоро на шега, за кратко. За един сезон. А се оказа – завинаги.
Но всъщност "завинаги" ли е? Вече толкова години съм далеч от сцената.
Моят втори театър “Възраждане” беше жестоко унищожен, след като с упоритост устоявахме на трудностите през времето.
Първият ми театър - Бургаския - напуснах самостоятелно.
Спомените от миналото стават все по-ясни и живи. С възрастта все повече се връщаме към преживяното.
Тази книга представлява поетичен дневник на моята любов към сценичното изкуство. Това е припомняне за моите опити в драматургията, режисурата и песните за деца и възрастни. Написах близо тридесет пиеси, почти всяка свързана с поезия и музика.
Не всичко мога да публикувам тук – нямам време да възстановя многото песни, арии и дуети...
Реших да включа двата си анализа на “Хамлет” и “Чайка” – постановки, които (боже мой!) предизвикаха истински скандал сред театралната критика преди много години.
Надявам се някой ден да напиша мащабна книга за театъра и всички тези години, през които сцената бе моят дом.
Дано имам достатъчно време...

Недялко Йорданов