Нощта на Десети

Разказът на този роман може да бъде разглеждан и като елемент от самия сюжет. Всичко започна след срещата ми с Рей Бредбъри по време на представянето на неговата книга „Сляпо каране“ в Чикаго, където разговорите ни се отклониха далеч от литературата и писателското изкуство. В онзи момент работех върху друг антиутопичен роман, без да осъзнавам, че само три години по-късно ще се случат събитията, за които пиша; реалността обаче щеше да надмине моето въображение със своята жестокост. Тази среща доведе до две важни промени: прекратих временно работата си върху антиутопията и насочих вниманието си към спомените за родината ми. Докато разговарях с г-н Бредбъри, у мен възникна чувство на вина – истинският писател достига до универсалното световно съзнание чрез съдбата на народа си. Ако това не стане факт, вината не лежи в народа или неговата съдба, а в самия писател. Така се появи комедията „Корно“, която бе номинирана в конкурса на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ под заглавие „Нощта на Десети“. Тази сатирична творба беше написана за тридесет и три дни и стана основа за романа „Нощта на Десети“, но с променен сюжет. Идеята за романа дойде след един залог с приятел – литературен критик и философ от Чикагския университет – че ще напиша история с продължителност седем-осем часа сюжета; тоест по-малко от времевия интервал в произведения като „Одисея“ на Джеймс Джойс или „Един ден на Иван Денисович“ от Александър Солженицин. Въпреки че бях изградил концепцията в главата си, не предполагах как мога да намаля фабулната линия до два часа, съчетавайки две епохи дори само бегло очертани подобно Пикасовия гълъб. Останалото изискваше още четиридесет дни работа, така че романът бе завършен точно за седемдесет и седем дни.
Йордан Ганчовски