Процеп за дишане

"Само тясна пролука за дишане
път от изток на запад
между облаците
и сенките, хвърляни от слънцето.

Не свети,
не заслепява,
лудува от изгревите,
притиснат до залезите,
угнетен
от огнени предразсъдъци.

И безмилостно огъва жиците,
разпъвайки небето по стълбовете,
изпепелено като електрически стол.

Виж –
живи сме!

Отдавна не бях чела поезия подобна на тази. Навеждаш се над нея и в слънчевия сплит усещаш нежното преобръщане на собствената си енергия – сякаш пред полет. Издигаш се до "безтегловната й висота", рееш се между словесния вятър, снишаваш се до яснотата на смисъла и виждаш как в реката на живота рибите най-бързо проглеждат, а в спокойствието на неизреченото – поетите. Благодарна съм на Венцислав, че ми позволи да добавя името си под тази удивителна поезия като редактор. Чувствам се специално избрана, горда и развълнувана. И без капка колебание желая да заявя: за мен стихосбирката "Процеп за дишане" е една от най-добрите, които съм прочела през последните години." /Керана Ангелова/