Ей, народ поробен, що си тъй заспал?

Стефан Стамболов (31.01./12.02.1854 - 18.07.1895) е ключова фигура в България след Освобождението, заемал поста председател на Народното събрание и министър-председател на Княжество България. В ранните си години една циганка предсказва, че ще стане "значима личност", но ще загине "на улицата". Този фатален пророчески знак бележи живота му. Роден в Търново, той учи в Духовната семинария в Одеса и след завръщането си се присъединява към българските революционери, ставайки апостол на Търновския революционен окръг и организатор на Българското опълчение и Кресненско-Разложкото въстание.

Като политик достига най-високите нива на властта, а по време на неговото управление страната преживява забележителен икономически растеж. Въпреки това падението му е рязко и година по-късно той е жестоко убит в централната част на столицата.

Неговото име остава не само записано в историята, но също така заема важно място в литературата. По времето на националноосвободителните борби стихотворенията му вдъхновяват българите; те са запомнени, пеят се и разпространяват от уста на уста. Стамболов е "съвместен автор" с великия Ботев – тяхната книга „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” оказва силно влияние върху обществото през този период.

Той притежава талант да бъде ясен, директен и вдъхновяващ със своите стихове, които успяват да достигнат до сърцата на хората; думите му звучат като мантра за всеки родолюбец.

Интересно е да се отбележи, че много от тези поетични изрази остават актуални дори днес – те служат като критика към безразличието у съвременния българин относно обществените проблеми and търпимостта към несправедливостите.
Изданието спечели конкурс организиран от Министерството на културата.