Независимите административни органи при парламентарното управление

Модерната парламентарна държава е изградена на сложен принцип за разделение, взаимодействие и взаимно наблюдение между трите основни власти. Целта на този труд е да акцентира върху определени спорни и проблематични аспекти, които досега не са били обстойно разгледани в контекста на управлението в Република България. Обикновено се приема, че държавното управление принадлежи предимно на изпълнителната власт, ръководена от Министерския съвет; обаче ролята на Народното събрание в този процес остава недостатъчно проучена.

Системата от изпълнителни органи, която Народното събрание формира, също не е била достатъчно анализирана. Тези органи могат да бъдат учредени или изцяло от парламента, или чрез комбинация с други структури по силата на закон (т.е., акт приет от Народното събрание) и нямат ясно регламентирано подчинение към Министерския съвет. Броят им постоянно расте, а Народното събрание все повече взема правомощия от изпълнителната власт под контрола на Министерския съвет и трансформира административните органи в независими единици.

Особено внимание в монографията е отделено на статуса на Сметната палата и управленските тела като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за публичен контрол над одиторите и Комисията за защита на конкуренцията както и Фискалния съвет.

Във вторият раздел се разглеждат ключовите принципи относно администрацията въз основа на Закона за администрацията (ЗА), Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и европейските доктрини. Анализирана е практиката както на Върховния административен съд (ВАС), така и тази пред съдилищата в Европейския съюз.