Ранни спомени

Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 г. в град Ресен, Македония. В началото получава образование в български училища в Ресен, Охрид и Битоля, след което завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и правото в Женева. През 1905 година става главен редактор на „Вечерна поща“, а през 1906 година съвместно с Александър Балабанов основават списание „Художник“. По-късно, през 1911 г., той започва всекидневника „Воля“ и активно участва в неговото издаване. В този период публикува своята книга „Строители на съвременна България“, която представлява значимо историографско изследване.

Още като млад човек Симеон Радев се ангажира с дипломатическа работа. Участието му в Конференцията за мир през 1913 г. в Букурещ го поставя на поста пълномощен министър до 1916 г., след което при включването на Румъния във войната е преместен да работи в Берн. През 1917 г. подава оставка и отива на фронта, а след края на войната представлява България при подписването на Солунското примирие. Работи последователно като пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел; освен това е първият български делегат към Обществото на народите – Женева.

През 1918 година публикува книгата си “Македония и Българското възраждане през ХIХ век” на френски език, която по-късно (през 1927) е преведена и отпечатана като издание от Македонския научен институт в София; преиздадена е от издателство "Изток-Запад" през 2013 година.