Моето време

След Стефан Стамболов, вероятно най-критикуваната фигура в съвременната българска история е Александър Цанков. До 9 септември 1944 г. той се опитва да реагира на нападките срещу него основно чрез изявления в медиите или от трибуната на Народното събрание. По-късно, по време на принудителната си емиграция, решава да пише и така възникват неговите мемоари. Един от вариантите им с заглавие "България в бурно време" вече е достъпен за българските читатели. В следващото си произведение, наречено "Моето време", проф. Александър Цанков не цели да оправдае или оневини своите действия като политически лидер, а вместо това разказва за периода, в който активно участва в живота на българското общество - от началото на XX век до края на Втората световна война. Авторът пак влиза в полемика със своите противници и освен това осветлява редица малко известни аспекти както от личния си живот, така и от политическата история на България.