Тамбос

Людмила Миндова работи на границата между личното и политическото, в онзи болезнен момент на среща, който изглежда е единственото възможно писане за днешния ден. Тук, където „историята се отклонява от мен“, а „онези, които“... разпродават детството ми на безценица. В нейните творби присъстват гняв и крехкост, уязвимост и съпротива – етика и поетика с по-средноевропейски характер, отколкото местен. Освен това има внезапни чудеса от ежедневието като в любимото ми кратко стихотворение „Облак“.

Георги Господинов

Стихосбирката на Людмила Миндова носи социална и политическа тежест, както и лиричност. С прецизен подход тя анализира света около себе си на шокиращи и вдъхновяващи компоненти, докато му придава душа и смисъл с огън, неподлежащ на обикновена класификация. В едно от най-известните си произведения – „Лимоните“, Еудженио Монтале описва трепета преди разгадаването на велика тайна. Людмила Миндова нарича този трепет "тамбос" – гръцки термин за "удивление", "смайване". Докато в “Лимоните” Монтале спира преди да осъзнае тайната напълно, в “Тамбос” удивлението съществува както преди познанието, така и след него. Това води до тъга, но също така до ярост , сила и ново удивление.
Нева Мичева