Владетелят

Много хора днес считат „Владетелят“ — вероятно най-известният труд на Николо Макиавели, за едно от първите произведения в сферата на политическата философия. Новото българско издание на „Владетелят“ е двуезично; текстът е представен както на български, така и в оригиналния италиански вариант. Преводът от средновековен италиански е направен от Сава Славчев и се основава на последното критично издание на Джорджо Инглезе относно Николо Макиавели „De Principatibus“, публикувано през 1994 г. от Италианския исторически институт по средновековието в Рим и по-късно разпространено от Einaudi, Торино през 1995 г., под заглавие „Il Principe“. То също така присъства в сборника “Niccolò Machiavelli Tutte le opere – storiche, politiche e letterarie”, издаден от Newton Compton, Рим през 1998 г. Книгата включва речник с термини на съвременен италиански език, разработен от философа Антонио Джузепе Балистрери, специалист по политическа история. Професор Никола Георгиев определя настоящото издание като превода за "Владетелят".

„Владетелят“ (на италиански: Il Principe), известен също като „Князът“ или „Принцът” при българското му представяне, представлява най-забележителното произведение на ренесансовия мислител и дипломат Николо Макиавели.

Създадена през 1513 година и публикувана посмъртно през 1532 година, книгата е посветена на влиятелната флорентинска фамилия Медичи с цел да спечели тяхното благоволение.

Този труд се счита за един от първите — ако не и самият първи — примери в областта на политическата философия. В него открито са разгледани механизмите зад властта (както завземането й, така и укрепването или запазването й). Един от ключовите персонажи описани в творбата е Чезаре Борджия.

Интерпретацията на "Владетелят" довежда до развитието както на макиавелизма, така и антимакиавелизма.

„Владателят“ понякога се възприема като един от ранните трудове в модерната философия — особено що се касае до модерната политическа теория — където реалността има предимство над абстрактните идеали. Произведението противостои директно срещу доминиращите католически схоластични учения относно начина за разглеждане на политика та и морала.