Не се предадох. Моята тридесетгодишна война

На горещото утро на 10 март 1974 г. в полицейското управление на филипинския остров Лубанг влиза издръжлив японец, облечен в избеляла униформа от императорската армия. След като се покланя учтиво на изненадания полицай, той внимателно оставя старата си пушка и заявява: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам.“

Онода е роден през март 1922 г. в префектура Уакаяма и през 1944 г. постъпва в училище за Императорската японска армия, където изучава партизански тактики и разузнаване. Получава нареждане да бъде изпратен на остров Лубанг с ясната инструкция: „Абсолютно не трябва да загинете по собствена воля. Може да минат три или пет години, но каквото и да стане, ние ще дойдем за вас.“ Времето между тези две заповеди минава без никакви отклонения от неговата мисия като войник – листовките, които информират за края на войната, както и радиопредаванията от Япония са сметнати за враговска пропаганда.

През следващите тридесет години групата под командването на Онода извършва над сто атаки срещу американските радарни станции, полицаи и местни служители във Филипините; жертвите възлизат на 30 убити и около 100 ранени.

Във февруари 1974 г., японският студент-ентомолог Норио Сузеки попада случайно върху Онода по време на експедиция в джунглата на Лубанг. Той опитва да го убеди да се завърне у дома в Япония, но Онода решително отказва – готов е само ако неговият непосредствен командир анулира заповедта от 1945 година. На 9 март същата година майор Танигучи пристига до острова, свързва се с Онода и му предоставя документът освобождавайки го от задълженията му.