Инспектор Агаин: Часова разлика

Преди около две десетилетия съдбата ми поднесе среща с един изключително интересен човек. Запознахме се в самолета по време на полета от Виена до София, който продължи час и половина, и за това кратко време успяхме да открием поне десетина общи познати. Впоследствие продължихме да се виждаме благодарение на тях. С времето той започна да споделя различни увлекателни случаи от работата си като криминален инспектор. Не го правеше просто така; избираше истории, свързани със съвременността, за да подкрепи своите мнения. Говореше спокойно и тихо, акцентираше на най-важното без да навлиза в ненужни детайли и никога не споменаваше имена. Безспорно притежаваше дарба за писане.

В действителност необичайният ми приятел нямаше нищо общо с типичния полицай – мразеше оръжията, беше отвратен от насилието и проявяваше забележителна аполитичност. Цени малките радости - изгрева на слънцето, охладено бяло вино или хубава пурета. Имаше огромно уважение към жените. Той почина внезапно в дъждовен ден; погребахме го скромно. Именно тогава реших да напиша историите му такъв какъвто ги помня. Вероятно ще допускам някои фактически неточности, затова моля читателя за разбиране!