Сбогом на Берлин

Кристофър Ишъруд е американски автор с британски корени, роден на 26 август 1904 г. в Дизли, Чешир, Северна Англия. Той учи в Кристи Колидж, Кембридж, заедно с поета Уистън Хю Одън – приятел от детството си, с когото поддържа връзка през целия си живот. Завършва обучението си без диплома и за кратко време изучава медицина преди да се присъедини към Одън в Берлин. Там живее и работи четири години до навършване на 35 години. В произведението "Сбогом на Берлин" той разказва за опитите си в този космополитен град. Разказите му вдъхновяват мюзикъла "Кабаре", който по-късно става основа за известния филм на Боб Фоси с участието на Лайза Минели. След идването на власт нацистите в Германия през 1933 г., Ишъруд се завръща обратно в Англия и впоследствие се установява в Калифорния, където получава американско гражданство през 1946 г.

Романът "Сбогом на Берлин", считан за един от най-значимите творби на Ишъруд, ни представя един зловещ свят още от самото начало чрез първата част - "Берлински дневник". Известната фраза „Аз съм камера“ демонстрира стила му и характеристиката на разказвача: възприятията са пасивни, но неутралността им липсва; героят наблюдава повече отколкото действа активно.

Германците наричат автора „Хер Исивоо“, а той насочва вниманието към четирима персонажи – Сали Боулз, Питър Уилкинсън, Ото Новак и Бернхард Ландауер – представители на така наречените „изгубени“, както е озаглавена незавършената версия на романа. Според него тези хора са избегнати от обществото.

Романът приключва с нов “Берлински дневник”, където зверствата извършвани от националсоциалистите стават все по-забележими и читателят осъзнава във финала как задавалата се буря ще погуби любимите герои на Кристофър.