Поетика на българското кино

"Поетиката на българското кино" представлява опит за разработване на теория, свързана с българската кинематографична мисъл, включително нейните генетични кодове, архетипи и нагласи. Тя изследва монопоетическия канон и манталитета в класическия период от половин век – от края на 40-те до края на 90-те години на XX век. В рамките на основно дескриптивна и оперативна традиция в кинокритиката, книгата си поставя амбициозната цел да създаде надеждни познавателни методи и категории за анализиране на явлението българска кинокултура. Тази култура се разглежда в нейното уникално значение и типологии спрямо другите аспекти на родната култура, както и в контекста на европейското кино. Всичко това е подплатено с двадесет и две впечатляващи есета относно любими български филми.