Снимам, следователно живея

Интервюта, разговори и разкрития относно времето, изкуствата, моралните въпроси и човешката същност формират основата на тази уникална автобиография на един от пионерите в модерното кино. Започвайки с принципите и естетиката на неореализма, Микеланджело Антониони (1912–2007) достига до неизследвани дълбочини в психологическото проучване на вътрешния свят на индивидите – теми като „болестта на чувствата“, отчуждението и самотата, както и кризисните моменти пред лицето на динамично променящия се политически и социален контекст през второто полувреме на XX век. Този контекст изисква нови средства за изразяване, иновативен подход към сюжета и кадрите, взаимодействието с актьорите, техниката и цветовете; всичко това води до нов синтез в изкуствата и нова творческа философия. Антониони олицетворява тези идеи чрез своите екранни персонажи. От филмите Хроника на една любов, Приятелките, Викът, Приключението до Нощта, Затъмнението и Червената пустиня – стигайки до знаковите произведения Фотоувеличение, Забриски Пойнт и Професия: репортер – режисьорът следва дълъг път към образците на интелектуалното кино станали класика. Постепенно всеки негов следващ филм или искрен коментар рисува пред читателя живописен автопортрет на художникa за когото киното е форма за комуникация, откровение по съдба – начин да преживее живота си.