Стерео тишина

Полетях над овощна градина, в която имах сребърни крила. Градината беше пълна с ябълки и дърветата бяха натоварени от плодовете си. Не можех да се приземя, тъй като гравитацията не ми позволяваше. С отчаяние желаех да откъсна една ябълка, но това бе невъзможно.

Тъгувах заради ситуацията. Крилете ми изглеждаха прекрасно и ме вдъхновяваха. Реших да опитам да падна от високо, без яснота дали ще пострадате или не. Бях ангел на някого. Този сън продължаваше дълго време; непрекъснато го преживявах отново и отново. Дъждът валеше, а дъгата избледняваше в ритма му. Аз седях във въздуха, докато водата струеше по раменете ми. Ябълките лежаха долу, а аз бях облак – облак по-силен от всичко останало около мен. Пътешествах из пространството; Уитман сякаш дишаше близо до мен.