Синята безкрайност

**Лавракът**

Преди няколко години, в малките уединени заливи на Южното Черноморие, човек можеше да се наслаждава на самота часове наред, далеч от шума и натовареността на плажа. В кристалната вода плуваха спокойни ята риби, които можеха да бъдат преследвани до изнемога; ако нещо се случеше с него, нямаше кой да извика за помощ. По тези брегове минаваха само влюбени двойки или случайни посетители – обикновено нудисти или групички момчета, идващи без ясно направление.

В един такъв горещ ден към края на юли въздухът трептеше от жега и морето бавно губеше цвета си в светлосиньо. Тогава го срещнах… Водата беше ясна и топла. Обядът тъкмо бе приключил – времето за почивка настъпваше.

Бях сигурен, че рибите също се крият под сянката по това време, но не желаех да напускам тези неповторими мигове дори и без улов. Комбинацията от плуване и лежане върху нагретия пясък бе незабравимо преживяване.

След около час играене във водата и след като не видях нищо интересно за ловене, реших да изляза и да се стопля на края на плажа между камъните. Там образуващите се плитчини съдържаха скариди и паникьосани раци.

Изведнъж пред мен забелязах голяма мъртва риба, която лениво се поклащаше сред вълничките крайбрежието. Главата й почти стърчеше над повърхността докато опашката ѝ тежко висяше надолу. Рибата изглеждаше унило люлеейки се според течението; край нея имаше мехурчета въздух и потънали клони.

„Мърша“ - помислих си без желание даже да взема харпуна си. Приближих се внимателно за разглеждане без желание дори да я докосвам; тя обаче изглеждаше свежа – нито побеляла нито подпухнала - затова предположих: „Това е лаврак“. Бях запознат с описанията му от снимки.

„Сигурно е ударен сутринта“, продължаваха мислите ми „и сега просто течението го носи към брега... Може би ще става за ядене...“

Протегнах ръка към него със намерение да го измъкна навън за по-добро разглеждане когато той внезапно леко размърда опашката си при допира ми! Изненадан наблюдавах как плавно отплува назад само метри дистанция пред мен.

"Жив е!" - осъзнах аз инстинктивно хуквайки след него - "Само е силно замаян."

Отново посегнах към него; той беше впечатляващ – поне седемдесет сантиметра дълъг! Какъв късмет! Но щом протегнах ръка насочено към него той сякаш ме усети , започна бързо движение прочее водите!

“Черт!” — помислих разочаровано — “Доста активен е.” Заредих харпуна си стремително устремявайки обратно след неговото медлено плуване.
Но лукавият лаврак усети опасността , махна сбогом с опашка като потопи обратно в синята дълбочина…

Няколко дни чувствах гнева против себе си: “Заслужаваш го! Гоний малките!”

Зимата пристигна.
Една вечер уютната топлина около камината подсказа спомените ми относно този момент . Реших все пак погледам стария справочник по риболов който заемах наскоро от библиотеката… И попадайки точно там открих редицата : "...понякога през летните горещини лавракът остава неподвижен във водата..."