Иманярска луна и една змеица за нощта ...

Дупката изхвърли облак прах. Чуваше се приглушено ехо от последните търкалящи се камъчета и... непокътната тишина. Когато Рая отвори очи, пред нея се разкри зрение, което завинаги щеше да остане в паметта й. Цялата скала изглеждаше прозрачна и светеше ярко. В нейното сърце, подобно на паметник от бял мрамор, стоеше гола млада жена с прекрасни разпилени коси и сияещи сини очи; тя протягаше към Рая отворена длан. Нещо там блестеше. Светлината трептеше, откъсна се и полетя към нея. Тя затвори очите си. Когато ги отвори отново, заслепена, я обграждаше пронизителен безкраен мрак...