Евангелие от Филип

Двадесет века преди произведенията "Шифърът на Леонардо" и "Светата кръв и свещеният Граал", един от най-учените последователи на Христос разкрива най-съкровената тайна на християнството.

През I век, близките ученици и следователи на Исус съставят евангелия, в които записват Неговите дела. Едно от тези произведения принадлежи на Филип, който е сред най-добрите му ученици.

През 325 година Константин Велики ръководи Първия Вселенски събор в Никея, където са признати за канонични само четири евангелия - написаните от Марко, Матей, Лука и Йоан. Останалите текстове са обявени за еретични. Църквата систематично търси и унищожава копията им през вековете, преследвайки техните разпространители.

През 1945 г., край египетския град Наг Хамади местни селяни случайно откриват древни ръкописи на коптски език в монашеско гробище; между тях се намира смятаното за изгубено Евангелие от Филип. През 1971 г. вестник "Обзървър" публикува статия под заглавие "Бил ли е женен Исус?" написана от религиозния професор Чарлз Дейвис, която цитира непознатото за мнозина Евангелие от Филип. Около единадесет години по-късно излиза книгата "Светата кръв и свещеният Граал", написана от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. През 2003 година Дан Браун публикува романа "Шифърът на Леонардо", който б quickly става популярен бестселър с огромна продажба.

Вече през 2006 година Бейджънт и Лий завеждат дело срещу Дан Браун за плагиатство с помощта на издателството „Рандъм хаус“. Адвокатът на Браун представя мощния аргумент: статията от 1971 г., както и самото Евангелие от Филип – резултатът е оправдаването му при съдебното дело.

Евангелието играе важна роля като ресурс за научните среди или всеки заинтересован да проучи темите обсъждани в романа „Шифърът на Леонардо”. То представлява дълбочинно произведение с множество подтекстове относно духовността и избора пред човека как да живее своето живот.

Книгата включва статиите отпечатани във „Обзървър“, коментари относно текста й , както анализира образа на Мария Магдалена спрямо отношенията й с Исус плюс описание живота апостол Филип.
В специалното приложение към края са добавени оцелелите фрагменти от Евангилието присвоено към Мария Магдалена със съответния коментар.
Изданието предлага визуални интерпретации чрез репродукции нa известни художници върху темата Исуса Христос а така же фигурата НаМария Магдалена.


Чарлз Дейвис заявява: “Евангелието от Филип може да служи като независимо историческо доказателство. В него Мария Магдалена се описва като съпруга Христова.” Според неговият прочит би могло да бъде вярно че подобно пророк Осия Исус евентуално би трябвало да понесе неверността си жена но впоследствие я печели обратно чрез постоянната си любов."

От друга страна текстът гласи: “Три жени придружаваха Господа постоянно — майка Му Мария сестрата Ѝ́ та знаковая сподвижничка - тази наречена негова приятелка."

А по отношение взаимоотношението между тях пише:
“Господ проявяваше привязаност към Марии над всички останали ученици целувайки я често устами... Другите виждайки това недоволстваха питайки защо Той предпочита нея повече… Спасителят спокойно отвръща : ‘Защо не обичам вас така?”