*Феродо

Взех една история от предишната си книга „Влюбени разкази“, тъй като остана незавършена – главният герой не понесе наказанието си, не изпита горчивината на отровата, която сам подготви. В тази повест бохемите споделят своите спомени в заведение с очарование - „Под липите“. Колкото повече ракия се налива, толкова повече детайли излизат наяве; всеки нов разказ придава допълнителна красота на предишния. Как можем да знаем, че доносник е донесъл всичко, дори и онези съкровища, които единствено въображението може да измисли?
Ние, пострадалите, му наложихме наказание чрез тази книга. Надявам се справедливостта да застигне и тези доносници, които по известни и неизвестни пътища навлизат в живота ни. Те просто седят в нашите души и пишат своите смъртоносни репортажи.
Димитър Шумналиев