Виена

Прозата на Антони Георгиев наподобява гоблен, създаден от мъж – изключително фокусирана като фотография, педантична в журналистическия си подход и в същото време малко дистанцирана от самата себе си, наблюдаваща се отвън. В драматургичната структура на разказа е вплетено и самият процес на неговото написване; обратната страна на гоблена е част от видимостта. Дори най-малките детайли са представени като улики, компоненти от криминална загадка, чието разрешение колебае между действията и думите. Извършителят представлява невъзможната културна идентичност, която принадлежи едновременно на двете страни. Антони Георгиев може да бъде наречен българския Пол Остър, но това не е напълно вярно. Ако има нещо по-малко точно за неговата проза от факта че е българска, то е твърдението че копира американските идеи на Остър. Всъщност гобленът му се "бродира" в чакалните на европейските летища, които имат достатъчно прилики помежду си, така че подобието няма особено значение. Георги Лозанов