Шутаранга

- Дядо, къде остави твоята шутаранга? Забравил ли си я някъде?
- Да, Мончо, забравих я отдавна. Остана тя в детството ми...
- Не е трябвало да я забравяш. Трябваше винаги да я носиш с теб, защото знаеш какво става без нея.
Сега ще ти вземат главата, дядо Моньо.
- Знам, моето детство, съзнавам че ще ми вземат главата. Нека бъде така. Аз вече не се желая тук, както казваше един дядо от Дрен. Когато човек започне сам да не иска живота си, значи е остарял и му е време да поеме след Рангел Миалко...
Детството ме гледа със своите сини очи и в тях виждам целия си живот като две чисти морски лагуни. Колко много пропуснах – колко добри думи не успях да кажа на другите; колко устни останаха непокътнати; колко прошки никога не поисках; колко картини можех още да нарисувам...
- Стар глупак! - изрева моето замразено детство.
И то е правo.