История на вечността: Есета и разкази

Докато пиша, имам чувството, че съм осъден. Съмнявам се, че изпълнявам ролята си на писател по-добре от това, което съм написал. Ако чуя, че всичко мое ще бъде забравено, не вярвам да почувствам радост или удовлетворение, но въпреки това ще продължа да творя. За кого ли? За никого – само за себе си.

Хорхе Луис Борхес