Смъртта на времето или 300 грама минало

„Смъртта на времето“ представлява поетичен творчески труд с музикален език. Читателят, потъвайки в страниците на книгата, получава усещането за звуците – подобни на тези от произведенията на Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. Книгата е сплав от сън, спомен и мечта, които обитават едно приказно пространство – небесната сфера, където поетите и мечтателите намират покой след смъртта си. Ако трябва да я опишем накратко с едно изречение, то ще бъде: тъга по изгубения рай и вечна жажда за завръщане. Може да се каже още, че носталгията е друго име на този поетичен труд, който утвърдява красотата, добротата и безкрайността в безсмъртието на времето“, посочват издателите.

„Не вярвам в линейния концепт за време... Смъртта на времето всъщност означава безсмртното време или Вечността. Не е случайно началото на книгата цитира думите от Откровение (10:6): „И Ангелът се закле в живия Бог, че не ще има вече време“, казва авторката Роза Николова.

Илюстрациите са дело на художничката Диляна Николова; те обединяват както измислени сюжети така и реалности - балансирайки между тъжното и смешното, логичното и абсурдното според издателската група.

Роза Николова произхожда от София и е завършила ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Тя е удостоена с награди за театралните си достижения от международни фестивали разположени върху четири континента. „Смъртта на времето“ e нейният втори роман – своеобразно продължение към дебютната й книга „Когато времето беше безсмъртно“. И двете книги имат автобиографична основа; тази нова творба включва малки фрагменти организирани като театрална постановка със седем действия плюс епилог и две интермедии.