Тъй рече Заратустра (твърда корица)

Книга за всички и никого.

"Когато Заратустра навърши тридесет години, той напусна родината си и езерото там, като се отправи към планините. Там той се радваше на своята душа и самота в продължение на десет години без умора. Но най-накрая сърцето му претърпя промяна - една сутрин, рано на разсъмване, стана пред слънцето и му каза:
– О, велико светило! Какво би било твоето щастие, ако нямаше онези, които осветяваш!"

Из книгата

"Великите произведения имат собствен живот, който авторът не може да измери или предвиди. Те знаят повече от него сами. Творят независимо - достигат до висоти, недостъпни за него. Променят хората и света по начин, който дори не е желал самият той; въпреки че дълбоките кътчета на духа му го искали."

Хайнрих Ман

"Размахвайки тирса с ентусиазъм, той прославяше силния и красивия живот с аморалната му триумфална природа и го защитаваше от всяко изсушаващо влияние на духа; но в същото време никой не възхваляваше страданието толкова много..."
Томас Ман