Преживявания на границата на смъртта

Млад лекар с насълзени очи застава пред малката ми маса, на която след лекция подписвам книгите си. Докато се опитвам да намаля дългата опашка от чакащи, той споделя историята за внезапната загуба на тригодишния си син. От случилото се са минали три седмици. Детето е било родено с тежки увреждания и страдало от вроден порок на сърцето. То е представлявало целия смисъл на живота му и през годините се е превърнало в негов учител; споменът за искрените и любящи очи никога не го напуска. Задава ли си детето въпроса защо животът му е толкова кратък? Какъв е смисълът зад раждането на деца с увреждания? Защо родителите му не успели да се подготвят за такава бърза загуба? Ако има Бог, какво обяснение може да даде за този труден и мимолетен живот?

Тези основни екзистенциални въпроси често изникват по време на моите лекции и не могат да бъдат разгледани повърхностно.

Сега пред мен стои млада жена, която разказва накратко как нейният партньор загинал при автомобилна катастрофа преди осем седмици. Със сълзи в очите признава, че мисълта за него я преследва постоянно. Тя осъзнава важността на това чувство и аз вече съм акцентирала върху него в моята лекция, но все пак тя не може да намери начин да се справи със ситуацията.

Я питам: „Чувствате ли присъствието на вашия мъж около вас? Имате ли някакви послания или знаци от него?“ Тя ме гледа колебливо, а аз я уверявам, че времето помага при забравянето и няма причина за притеснение. Как човек може да научи себе си да приема действителността? След половин час жената отново идва при мен - размислила над въпросa относно присъствието на любимия си. Спомнила си случай две седмици назад по време на пътуване с кола - видяла мъгла, от която излязъл покойният й партньор; хванал ръката й нежно и казал сбогом.

Ако сериозно подходим към тези тематики, разумът често става пречка – склонни сме към ирационално мислене. В допълнение към усещането ни понякога започват да нахлуват съмнения относно собствената интуициja; много хора получават знаци или послания без те просто да им стигат като доказателство: „Чувствам присъствието на починалия ми съпруг близо до мен, но дали поне веднъж не би могло физически нещо около мен da се движило?”

Защо едни хора лесно контактуват със своите починали близки докато други нямат никакви сигнали независимо колко усилия полагат?

Колко дълго можем da чувстваме тяхното присъствие?

Не стоят ли те около нас по нов начин след смъртта? Осемдесетгодишна жена разказала как изгубила двете си сестри много младo - вследствие натоварена автомобилна катастрофа повече от петдесет години назад; обаче тя все още чувства техния дух край себе си когато има нужда - възможно ли e това след толкова години? На всички тези въпроси ще търсим отговор в тази книга.
Бернард Якоби